Денят е известен още като Спасовска, Духовденска задушница или в някои райони – „душница“. Той е посветен на паметта на всички починали православни християни. В народните вярвания Черешовата задушница се свързва с представата, че душите на покойниците, които според поверието са били „пуснати“ след Велики четвъртък, отново се прибират в отвъдното. Защо
Днес православните християни отбелязват Черешова задушница – един от най-почитаните дни в българската духовна традиция, посветен на паметта на починалите близки. Още от ранните часове на деня хиляди хора посещават храмове и гробищни паркове, за да запалят свещ, да отправят молитва и да почетат паметта на онези, които вече не са сред нас. За мнозина
Ч ерешовата задушница (известна още като Спасовска) се отбелязва в съботата преди Петдесетница (50 дни след Великден). Тя е втората голяма задушница за годината. Според народните вярвания, на този ден се прибират душите на покойниците, които са били „на свобода“ от Велики четвъртък насам . Името на празника идва от обичая на панихидата, освен задължителните
Днес православните християни в България отбелязват Черешова задушница — един от най-големите и почитани дни за помен на мъртвите през годината. Във всички православни храмове в страната се отслужват заупокойни литургии и общи панихиди, с които вярващите отправят искрени молитви за опрощение и покой на душите на своите близки. Според каноните на православната
В събота преди Петдесетница много българи ще поемат към гробищните паркове с торбички череши, варено жито, хляб и запалени свещи. За едни това е дълг към паметта на близките. За други – семейна традиция, която спазват от деца. А за трети е един от онези редки дни, в които времето сякаш се движи по-бавно и човек си спомня, че животът не започва и не
